Онзи ден директорът на Българския Червен кръст – д-р София Стоименова, при срещата си с  френските младежи Жюлиен Льобле и Марион Дюма Шелетц, популяризиращи с околосветско пътешествие с велосипеди безвъзмездното кръводаряване, заяви, че броят на младите хора, които безвъзмездно даряват кръв, се бил увеличил… – А дали наистина е така?…

Не след дълго канене, същия този ден, аз бях решил да направя едно добро дело, напълно безвъзмездно, отново, въпреки че последният път беше преди цели 4 години, по време на 9 месечния ми престой  в казармата, която, както вече всички знаете, е само мит… След един бърз телефонен разговор се намери още един кандидат, а 30 минути по-късно бяхме пред Национален Център по клинична и трансфузионна хематология.

Там, на входа, ще ви посрещнат няколко човека /няма как да ги сбъркате/, които на драго сърце, разбира се срещу нужното заплащане /100-300лв/, са готови да източат, колкото е нужно, от жизненоважната си течност, в името на спасяването на живота на крайнонуждаещ се ваш роднина или познат.

Минавайки през портала, бяхме посрещнати от мила дама, която ни попита за къде и какво сме. Когато и казах, че сме тук да дарим кръв, лелчето беше така добро да ни информира, че кръводаряването не е платено и няма да вземем и стотинка… след като й казахме, че е безвъзмездно, лелчето беше повече от втрещнено, не знаеше какво да каже. След няколко-секундно мълчание, грейна широка усмивка на лицето й, след което ни отпрати към кабинет 105.

Там трябва да оставите личната си карта, която е нужна за кратка справка в регистъра на кръводарителите – кога последно сте дарявали кръв, каква е кръвната Ви група и дали случайно не сте отписан като потенциален кръводарител, ако при предишното Ви кръводаряване са били открити  заболявания, които са противопоказни.

Ако всичко е ОК, получавате лист-въпросник, който трябва да попълните, преди да продължите напред. Въпросите са свързани предимно със здравословното Ви състояние – приемате ли лекарства в момента, чувствате ли се здрав, боледували ли сте от…, имате ли тутаировки/пиърсинг и кога са били направени… цялата процедура отнема не повече от 3 минути. За попълването на въпросника ще Ви е нужно и името на личния лекар.

След като приключите с текстовата част, се връщате отново в кабинет 105, където Ви измерват кръвното, преслушват сърцето и Ви задават отново няколко въпроса за здравословното състояние и няколко уточняващи от попълнената анкетна карта.

Следва кабинет 106. Там ще ви боцнат пръстчето за няколко капки кръв, нужни за определянето на кръвната Ви група,  която ще научите веднага. Също така ще Ви предложат и чаша кафе, която е желателно да изпиете, дори да сте го направили скоро.

Поемате дълбоко дъх и влизате в “операционната”. Лягате на първото свободно легло, дезинфекцират ръката, боцват Ви и започвате да свивате и отпускате юмрук 5-10 мин. Това стискане и отпускане е изнервящо и натоварващо на финалната права , но няма как :)

Когато приключите, ще ви сложат лека превръзка, която не трябва да сваляте поне час. Мястото, където е била иглата, не трябва да се мокри 24 часа. Ако всичко е наред, ставате от леглото, взимате пликчето с вкусотийките, което се дава на всеки дарил кръв /шоколад, кола, сокче, няколко шоколадови десертчета и 1-2 консерви с русенско варено и някаква риба/ и Ви съпровождат до чакалнята, където ще Ви накарат да изпиете количката и да хапнете нещо сладко от пакета. Също ще получите и бележка, която Ви дава два дни платен отпуск.  Ако сте добре, може да си тръгнете.

Малко преди да стана от леглото попитах грижещата се за мен сестра, колко често млади хора идват в центъра за да дарят безвъзмездно кръв. Поглеждайки в ляво, където съсед ми беше 20-тина годишно ромче, което не знаеше как се казва и къде живее, и в дясно, към човекът, също ром, който го беше довел, с мънкащ глас и тъжен поглед каза, че това се случва веднъж в месеца, ама май не беше много сигурна…

В крайна сметка, кръводаряването не е изобщо страшно, напротив. Освен че е полезно за самите вас, полезно е и за този, чийто живот сте спасили.  Капка от вашата кръв е нов живот за някого!

Ето и малко допълнителна информация за желаещите да дарят кръв:

Кръводарител може да стане всеки физически здрав човек на възраст 18-65г.;

Няколко дни, преди акта на кръводаряване, се хранете редовно и разнообразно ( това ще заздрави силите на организма Ви и ще повиши качеството на кръвта Ви). Кръводаряването не трябва да се извършва на гладно!
Бъдете сигурни, че сте здрави и отпочинали!
След кръводаряването се постарайте да приемате повече калорични течности и храни!

Количеството на дарената кръв е между 405 и 450 мл.

Защо се дарява кръв

  • Спасявате нечий живот!
  • Давате втори шанс на друг човек.
  • Кръводаряването не вреди!
  • Увеличавате защитните сили на организма си.
  • Прочиствате организма си – стимулира се процеса на обновяване на кръвните клетки.
  • Всички кръводарители получават 2 дни платен отпуск.
  • Всички кръводарители получават резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група.

Ще извършите хуманен акт. Ще кипите от енергия, удовлетвореност и ентусиазъм – ще сте щастливи! Ще бъдете в добро настроение, заредени с позитивизъм, чувствайки се пречистени.

Кой се нуждае от дарената кръв?
Кръвта се използва за лечение при пациенти с:
• остри кръвозагуби причинени от травми
• лечение на тежки изгаряния
• планови и спешни хирургични и акушерски интервенции.
• ABO и Rh несъвместимост на майката и плода.
• лечение на злокачествени заболявания.
• подържане живота на пациенти с различни вродени анемии и хемофилии.

Къде се използва дарената кръв?
Съгласно нормативната уредба в България :
surce• Дарената кръв се използва за лечение на пациенти само в пределите на страната ( в редки изключения и за тежко пострадали наши сънародници, които са на работа в чужбина, след разрешение на компетентните органи)
• Въведената хемотрансфузионна доктрина дава възможност за най – рационално използване и дарената кръв от един човек може да помогне на повече от един пациент.
• Минималният срок между две кръводарявания е два месеца
• Кръводарителите могат да получат резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група 7 дни след кръводаряването.

Противопоказания за кръводаряване

Противопоказания за кръводаряване от наредба № 12 от 3.05.1995 г. за медицинско освидетелстване и изследване на кръводарителите и контрол на взетата кръв и кръвни съставки:

  1. Всички фази на инфекция с вируса на СПИН.
  2. Вирусен хепатит – преболедували от хепатит В и С. Лица, които са били в контакт с болни от хепатит, не даряват кръв за период 6 месеца след контакта. Същото важи и за донори, които са се подлагали на акупунктура, татуировки или други убождания, извършени извън лечебни заведения.
  3. Сифилис – вроден или придобит, независимо от времето на боледуването и резултата от лечението.
  4. Туберкулоза във всичките нейни форми, когато лицето се води на задължителен учет в съответния тубдиспансер и 5 години след снемането му от учет.
  5. Всички остри заразни болести – през време на боледуването и реконвалесцентния период.СТОП
  6. Контакт със заразно болни – за период, равен на инкубационния.
  7. Токсоплазмоза – една година след клиничното възстановяване.
  8. Лайшманиоза.
  9. Бруцелоза – две години след преболедуването.
  10. Всички неясни фебрилни и субфебрилни състояния.
  11. Имунизирани: с живи ваксини – 4 седмици след имунизацията; с убити и субединични ваксини и анатоксини – 3 дни след имунизацията; бяс – една година след имунизацията.
  12. Тропически болести: пребиваване в тропически райони – 3 месеца след завръщането; малария: лица, родени или отраснали в ендемичен малариен район, 3 години след последното им посещение там, ако резултатите от имунологичното изследване са отрицателни в края на този период; лица, преболедували от малария, 3 години след изчезване на симптомите и след прекратяване на противомаларийното лечение, ако резултатите от имунологичното изследване са отрицателни в края на този период; болест на Чагас.
  13. Болести на сърдечно-съдовата система: хипертонична болест II и III степен; период на лечение с хипотензивни средства, независимо дали в момента кръвното налягане е нормално; исхемична болест на сърцето; сърдечна аритмия; генерализирана кардиосклероза и атеросклероза; тромбофлебити; артериални тромбози; ендокардити, миокардити, клапни пороци на сърцето.
  14. Всички видове анемични състояния, костно-мозъчна недостатъчност, миело- и лимфопролиферативни заболявания, нарушения в коагулацията, полицитемия вера.
  15. Изразени нарушения във функциите на жлезите с вътрешна секреция и обмяна на веществата.
  16. Чернодробни заболявания – хронични хепатити, цироза, хепатоспленомегалия от неизяснено естество и др.
  17. Болести на пикочната система – хронични нефрити и нефрози, остър глумерулонефрит (период 5 години след пълното оздравяване).
  18. Обострена язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.
  19. Органични увреждания на ЦН С, епилепсия и психични заболявания, които правят лицето недееспособно.
  20. Алергични заболявания. Лица с поленова алергия (сенна хрема) могат да даряват кръв извън съответния сезон.
  21. Отосклероза и Мениеров синдром.
  22. Хроничен остеомиелит и деформации на костите. При остър остеомиелит – 5 години след пълното оздравяване.
  23. Разпространено засягане на кожата от възпалителен или алергичен характер – псориазис, еритродермия, генерализирана екзема, пиодермия, микози, лупус вулгарис витилиго.
  24. Заболявания на очите – ирит, иридоциклит, хориоретинит, резки изменения вочните дъна, миопия над 5 диоптъра, паренхиматозен кератит, глаукома и трахома.
  25. Остър ревматизъм. При данни за преболедуване от ревматизъм – период от 2 години след отшумяване на симптомите и липса на данни за хронично сърдечно увреждане.
  26. Хирургически интервенции: при по-големи операции – до 6 месеца след интервенцията; при по-малки операции (апендицит, херния, дермоидна киста и др.) – период от един месец след интервенцията; при екстирпация на зъб – период от 1 седмица след нея.
  27. Бронхити – остър и обострен хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест.
  28. Всички видове новообразувания, освен ако няма категорични данни, че са несъмнено доброкачествени.
  29. Автоимунни заболявания.
  30. Период на бременностлактация и менструация.
  31. Приемане на медикаменти в последните 48 часа преди кръводаряването: антибиотици, хипотензивни, антикоагуланти, дигиталисови, стероидни и нестероидни противовъзпалителни, хипогликемични, антипсихотични, сънотворни и антиогреганти в последните 7 дни преди кръводаряването.
  32. Интоксикация с алкохол и наркотични вещества. Дори да няма сигурни данни за това, кандидатът трябва да бъде спрян от кръводаряване.
  33. Не се допускат до кръводаряване лица, на които през последните 6 месеца преди освидетелстването е преливана кръв, кръвни съставки или плазмени биопрепарати.
  34. Кръводаряване не се извършва и в случаи, непредвидени по-горе, когато по преценка на лекаря или освидетелстващото лице кръводаряването представлява опасност за здравето на дарителя или приемателя.

Противно на повечето “планинари” аз обичам да скитам из горите през работните дни, най- вече от гледна точка на тишината и спокойствието, породени от липсата на хора по това време. Разбира се, срещат се, тук-таме, индивиди като мен, но определено са единици.

Стига празни приказки – време е за шоу.

Преди 10-тина дни  с приятелката ми решихме, че ще е крайно подходящо да използваме последните топли есенни дни и да отбръмчим към Черни връх на еднодневна екскурзийка в природата – чист въздух и тренировка на тялото.

Преди 2 дни дойде и момента на истината – денят беше свободен, времето беше прекрасно – 28* в София и 10-11* на Черни връх по предварителни данни на www.vremeto.bg

Маршрутът беше предварително набелязан – ДрагалевциБай КръстьоГоли връхЧерни връх.

Очакваната продължителност на маршрута – ~3 ч.

До тук всичко добре – ставане в 8 и малко, кафе, сандвич, топли дрешки, вода и газ към спирката.

11:40 трябваше да се тръгне за Драгалевци, но ако разчитате на градският транспорт в София – не разчитайте на него. Градският транспорт до Драгалевци от София е доста нередовен, единствените автобуси, които може да използвате да стигнете до там, са 93 – който има цели 8 курса за деня, които са през час и половина – два, както и автобус 64, който обикаля София три пъти, за да стигне до заветната цел, която е на цели ~22 спирки от центъра на София. Ако решите все пак да го използвате, може да посетите www.tix.bg, където да планувате маршрута си, от която и да е точка на София, както и, разбира се, www.sumc.bg, където може да видите точното разписание на двата автобуса, и още веднъж – не се доверявайте напълно на тях!

В крайна сметка автобусът в 11:40, с който трябваше да пътуваме към Драгалевци, беше изпуснат и се наложи да изчакаме следващия, който беше в 12:30.

13:00 – спирка кв. Драгалевци. След 10 метра завивате надясно/нагоре/ и след още 10 срещу вас в дясно виждате механа “Чичовци“. Тя е начална точка на нашия, а може би вече и ваш маршрут. В дясно от механата е уличката,  по която трябва да поемете, за да излезете окончателно от Драгалевци и да влезете в гората. До там маркировка все още няма – 500м. напред в дясно има малко мостче, което НЕ трябва да преминавате :) , правите ляв завой и веднага десен – 50 метра по нагоре е началото на пътеката. Самата пътека е маркирана с две бели и една червена линия по средата. Маркировката е ясно отличима, няма как да я сбъркате, продължава до Голи връх. Първоначално маркировката води до Бай Кръстьо /няма маркировка – “Черни връх”/, като след това преминава в “Черни връх”.

По принцип маршрутите до Голи връх са два – по-лек/с маркирана пътека/ и по-тежък/не-маркиран/. По-лекият минава през самата гора, доста е заобиколен, съответно и самото време за изкачване е много по-голямо – ~4 часа. По-тежкият маршрут минава директно под самия Драгалевски лифт, много по-бърз е за преминаване, но само и единствено ако сте здравословно добре и имате здрави крака :) Наклонът е изключително стръмен на места и доста хлъзгав, съответно изисква малко по- специална екипировка за безпроблемно преминаване.

В крайна сметка ние решихме да комбинираме двата маршрута – Драгалевци – Бай Кръстьо по маркираната пътека, и Бай-Кръстьо – Голи връх по стръмната под Драгалевски лифт.  Първата част от маршрута се взима за около час максимум, с кратки почивки за глътка вода. Втората част от маршрута е около 50 минути. А Голи връх – Черни връх се взима за около 1:30 ч.

Ние обаче поради леки здравословни проблеми взехме целият маршрут за около 4 часа и 20 минути, което в съчетание с късното ни тръгване в 13:00 беше почти пагубно /защо? – след малко/.

След като стигнете Голи връх, Черни връх се пада точно пред вас в цялата си красота.

Маршрутът до там е маркиран с 174 жълто-черни високи колчета и няма как да бъде объркан. Лесно проходим е, понеже доста голяма част от него може да се мине по пътя, който води до планинската спасителна служба и до самият връх.

17:30 бяхме покорили върха, където нямаше повече от 3-4 човека, качили се малко или доста преди нас. На самия връх има планинска спасителна служба, метео станция Черни връх и чайна, където може да отдъхнете с чаша топъл планински чай.

Малък жокер още от сега, преди да съм продължил нататък –  ”На върха, тоалетна НЯМА”!, надпис който и сами ще видите, но и надпис който много малко наистина прочитат. Едва ли на някой ще му стане приятно, но няма как да не спомена разочарованието ми след като изкачих най-високото скално образувание, където повечето от качилите изкачват, за да видят една страхотна гледка – поради липсата на достатъчно храсти и трева на земята, не един, а няколко човека бяха решили да освободят напрежението и преработената вече храна на същото това място – гледката и миризмата бяха ужасни, съотвено и моят престой там не продължи дълго. В  заключение – ако имате подобни нужди – Моля, вършете ги вкъщи, в гората, но не и на самия връх!

Почивката ни продължи не повече от 30 минути. В рамките на точно 5 минути от 10*, температурата падна на около 5-6*. Достатъчен е и малък облак, който да скрие слънцето, и сте настръхнали за секунди, затова дрехите са много важна част от екипировката Ви, а и не само.

В 18:00 потеглихме надолу и след около 50 минути бяхме на Голи връх. До тук добре, но както на всички ни е известно, в планината се стъмва много по-рано, от колкото в града, имайки предвид и скъсяването на деня, поради наближаването на красивия зимен сезон, в 19:00 започна да се смрачава с всяка изминала минута все повече и все повече. Докато слезем до Бай Кръстьо, към 19:50 беше почти пълен мрак. Пътуването ни, което трябваше да продължи още 40-тина минути, продължи много повече и остана и ще остане може би за цял живот в съзнанието ни.

Без фенерче, с помоща на два телефона, чиито батерии бяха полу-умрели, трябваше да различаваме маркировката по дърветата и да следваме пътеката надолу, което се оказа мисията невъзможна. След по-малко от 5 минути, трябваше да хванем обратният маршрут към Бай Кръстьо за да не се изгубим напълно в гората. Сещайки се за краткия маршрут, който решихме да не използваме при изкачването, веднага реших, че е най-удачно да бъде използван при слизането – маршрутът минава точно под самия седалков лифт, осветеноста  е отново нищожна, но доста по-добра от тази в самата гора, която е нулева, освен всичко друго, имате и пряка видимост към София /вашият главен ориентир/, чиято гледка нощем определено си заслужава, но не и при тези условия.

Знаейки за маршрута, въпреки че нямахме никаква идея колко е труден, за да избегнем загубването в планината, решихме все пак да го използваме. Обаче, малко след началото, факторите – гора, пълен мрак и мъртвешка тишина, започнаха да си казват думата и въпреки успокояването и стискането на ръката на приятелката ми се появи страхът, а малко по-късно и големият страх.

Пътеката  на места е изключително стръмна и придвижването в съчетание с треперещите крака на приятелката ми, къде от страх, къде от уморителното слизане, стана почти невъзможно. На няколко пъти пътеката изчезваше и се налагаше на сляпо да влизаме в гората и едва ли не да опипваме дърветата около нас, за да намерим път обратно до пътеката под лифта. Беше минал вече почти час, а нямаше и следа от светлини или следващата станция на лифта, която поне се надявахме да стигнем. В крайна сметка на хоризонта се появиха и те, и надеждата заедно с тях – бяхме спасени. След още 20-тина минути излязохме на път, който водеше до светлините от лифт станцията, до която се намира и механа “Воденицата”, където се появи и нашият жълт спасител от “О’КЕЙ СУПЕРТРАНС”, който ни закара до прекрасна София.

12 часа след тръгването ни към Черни връх бяхме отново удома… уморени до припадък, с главоболие, едва ходещи и мърдащи, но живи.

Същата вечер и двамата сънувахме планини – познайте защо. Два дни по-късно, все още не можем да ходим, ставаме и сядаме като нормалните хора, но нищо фатално…

Още не съм приключил обаче. Следват малко полезни съвети за изкачването към самия връх, и не само.

Необходима екипировка: удобни обувки – високи и с хубав грайфер, пътеките на места са доста хлъзгави и мокри, а след Голи връх има вододайна зона по дължината на целият маршрут до самия връх, и на доста места ще Ви се напълнят обувките с вода, независимо от това дали внимавате къде стъпвате;

Топли дрехи – задължително, независимо от сезона, винаги трябва да сте подготвени за екстремни и извънредни ситуации, като преспиване в гората например, при евентуално изгубване; портативен дъждобран ако имате съмнения за разваляне на времето – при дъжд, както и портативен спален чувал; храна и вода разбира се; фенерче, както и резервни батерии за него; зареден телефон; телефонни номера на местните планински спасителни служби; карта и компас/не е задължително да е професионален/ на местността – ако честно планинарствате, ще е добре да се запознаете с тези две средства за ориентиране;

Не тръгвайте сами, освен ако не познавате изключително добре планината;  когато сте в група се движете бавно, без да разкъсвате групата; в случай, че не сте сигурни къде се движите, слезнете по безопасен път в горската част на планината и организирайте принудителен бивак; не допускайте паника и разногласия. Вслушвайте се в разумните съвети; Информирайте се за метеорологичната обстановка. Не забравяйте, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени.; GPS устройство, ако разбира се разполагате с такова, е най-добрият вариянт за точно установяване на местоположението ви; свирка! – ако се нараните или изгубите ще Ви е много по- лесно да свирите, отколкото да викате – Три свиркания са универсален сигнал за помощ.

Някой хора просто си мислят, че на тях не може да се случи да се изгубят, но въпреки това се случват и такива неща.

Ако се загубиш
Запомни думата S-T-O-P – Stop, Think, Observe and Plan /Спри, Помисли, Разгледай, Планирай/.
•    Спри: Ако ти се стори, че си се загубил, не продължавай напред. Не се панирай. “Прегърни дърво” е познат и ценен съвет. Правилото не важи, ако районът е несигурен или някой от групата е пострадал. Преброй до 10, пийни вода и ако си гладен, хапни нещо. Така ще се освежиш и ще прецениш по-трезво ситуацията.
•    Помисли: Къде беше, когато за последно определи местоположението си на картата?  Имаше ли разклон? Река?  Място, което лесно можеш да различиш на картата?  Можеш ли да се върнеш обратно до това място? Можеш ли да видиш или чуеш някакви забележителности, от мястото, на което се намираш – път, река? Ако е така, внимателно се върни до тази точка и потърси правилния път.
•    Разгледай:  Постави сетивата си в пълна готовност.  Припомни си всички забележителности, които видя. Спомни си детайли, които са ти направили впечатление. Можеш ли да ги използваш, за да се върнеш до място, където знаеш точното си местоположение? Ако е така, върни се до тази точка. Можеш ли да откриеш позната пътека от тази точка? Направи го.  Ако не, остани на място.  По-лесно е за спасителите да те намерят близо до маршрута, по който си вървял. Има ли някои неща, които ще са ти полезни?  Опасности, които трябва да избягваш? Ще се стъмни ли?  Как е времето?
•    Планирай: Ако си с други, обмислете план.  Ако не, разкажи го на глас, така сякаш го обсъждаш с някой друг. Последвай плана си.  Ако ситуацията се промени, докато изпълняваш плана, използвай “STOP” отново за да подобриш шансовете си за безопасно намиране.

Допълнителни действия
•    Ако имаш обхват на мобилния телефон опиши местоположението си и маршрута, по който си тръгнал. Поискай помощ, след това остани на място. Винаги тръгвай със заредена батерия и не говори излишно по време на прехода.
•    Бъди готов, когато поискаш помощ, да изчакаш в продължение на часове, преди спасителите да стигнат до теб.  Бъди търпелив и оценявай труда на спасителите.
•    Използвай запалката си или друго осветление, за да покажеш местоположението си през нощта.
•    Покажи се добре, не стой под дърво, за да бъдеш лесно забележим. Сложи си ярка дреха, нещо, което контрастира на околната обстановка.
•    Ако се наложи да нощуваш, не го прави близо до река. Нейният шум, може да заглуши виковете на спасителите.
•    Винаги се оглеждай наоколо по време на прехода. Топографската карта ти показва много, но дори най-подробната карта не може да ти покаже 30-метрова скала. Огледай се и се опитай да си представиш терена и от различна гледна точка.

В статията е използвана кратка информация от сайтът на планинска спасителна служба – http://www.pss.bg/, както и от http://varhove.com/